За в бъдеще трябва да си припомним как, защо и от

" За в бъдеще би трябвало да си напомним по какъв начин, за какво и от кого мирният развой, стартират с голяма храброст от водачи като Ицхак Рабин и Ясер Арафат, беше методично саботиран от фанатици и от едната, и от другата страна. Рабин бе погубен от еврейски екстремист, в никакъв случай неосъден от израелската последна десница. На Западния бряг бе дадена независимост за издевателствата на фанатизирани и даже расистки заселници. Израел отхвърли незабавно през 2002 година проекта на краля на Саудитска Арабия (мир против територии). Съветници на Арафат, които работеха за мир, като Исам Сартауи, бяха убити от палестински екстремисти, които направиха и безразсъдни терористични актове в Израел, стигайки до нечуваното безчовечие от 7 октомври. Но израелското държавно управление е в неприятна позиция да съжалява за отслабването на палестинската власт в интерес на Хамас, тъй като това искаше! С ужасния резултат, който виждаме ", споделя някогашният френски министър на външните работи Юбер Ведрин в изявление за " Фигаро ".

- Президентът Еманюел Макрон посети Израел и Рамала, както и Аман и Кайро. Той съобщи желанието си за възобновяване на мирния развой. Струва ли ви се съобразена тази уравновесена позиция с доктрината на Франция?

- Да, ще се върна към него, само че тук става дума не толкоз за балансираност, едвам имаме обективна позиция, която може да бъде подкрепена от тези изралеци и палестинци, които желаят решение, против тези, които не желаят такова, и тя да бъде разбрана от всички французи. Предложението на президента за интернационална коалиция против Хамас незабавно бе преформулирана на “инициатива за мир и сигурност за всички ”. Трябва да забележим по какъв начин ще бъде призната от европейците и арабите, само че тази първична интродукция безспорно беше сигнал, изпратен към израелците, травмирани от ужасите от 7 октомври, с цел да покаже, че Франция е подготвена да отиде доста надалеч в солидарността, да съобщи цялостната си ангажираност в политически развой за палестинска страна.

Ще видите прочее, че “Хамас ” не може да бъде третиран като “Ислямска страна ”.

Така че с изключение на френските филантропични дейности и напъните за заложниците, за мен е по-важно слагането на първи проект на концепцията, че към момента има палестински въпрос за решение и за основаване на палестинска страна. Това значи възобновяване на позицията на Франция при Жискар д’Естен във Венеция през 1980 година и на Митеран през 1982 година в Кнесета, за решението на две страни. Позиция, която беше продължена прочее до Ширак, само че по-късно бе изоставена или подценена от всички, в това число от Франция и даже от арабските страни.

- Терористичното дело на Хамас изненада всички. Как се стигна дотук?

- Това е ужасяващ субпродукт на двадесетгодишна “малоумна политика ” (по думите на Ели Барнави). Така че за в бъдеще би трябвало да си напомним по какъв начин, за какво и от кого мирният развой, стартират с голяма храброст от водачи като Ицхак Рабин и Ясер Арафат, беше методично саботиран от фанатици и от едната, и от другата страна. Рабин бе погубен от еврейски екстремист, в никакъв случай неосъден от израелската последна десница. На Западния бряг бе дадена независимост за издевателствата на фанатизирани и даже расистки заселници. Израел отхвърли незабавно през 2002 година проекта на краля на Саудитска Арабия (мир против територии). Съветници на Арафат, които работеха за мир, като Исам Сартауи, бяха убити от палестински екстремисти, които направиха и безразсъдни терористични актове в Израел, стигайки до нечуваното безчовечие от 7 октомври. Но израелското държавно управление е в неприятна позиция да съжалява за отслабването на палестинската власт в интерес на Хамас, тъй като това искаше! С ужасния резултат, който виждаме.

Но “никой не може да надмогне личната си низост ”. Впоследствие настъплението на ислямизма стана непредвиден подарък за израелските националисти. Ако американците в действителност бяха загрижени за израелската сигурност дълготрайно, те трябваше изцяло да поддържат през 80-те години, когато ислямизмът не беше толкоз мощен, концепцията за палестинска страна и да станат неин кръстник, както и да помислят за конфедерация Израел, палестинската страна, Йордания. Всички би трябвало да си напомним тези саботажи и пропуснатите благоприятни условия, с цел да не се повтарят.

- Възобновяването на мирния развой няма ли да бъде опрощение за терористите, за които тези офанзиви са били средство да получат отстъпки?

- И по този начин да продължи отричането на палестинския политически въпрос и нищо да не се прави? Немислимо. Не става въпрос за оправдаване на терористите, а тъкмо противоположното, да се сътвори против тях надеждна Палестинска власт. В Израел даже може да се възроди “лагерът на мира ” от чист натурализъм, не от идеализъм. Самите израелци ще кажат, че не могат да останат постоянно в тази обстановка, още повече, че Нетаняху даже не съумя да ги отбрани. Най-малко половината войска е била на Западния бряг, с цел да пази издевателствата на заселниците! Да бъдем солидарни с народа на Израел, да, и президентът доста добре го сподели. Да подкрепим абсолютно израелското държавно управление? Не. Това би оневинило Нетаняху и неговата политика на най-лошото.

Нека се върнем към това, което сподели Рабин: “Ще се боря с тероризма по този начин, като че ли не е имало кротичък процис, само че ще продължа мирния развой по този начин, като че ли не е имало тероризъм ”. Това, че сте наранени от тероризма, не ви освобождава от това да бъдете пълководец. Самият Байдън сподели на израелците да не повтарят грешките на Буш след 11 септември. Трябва да се пресушат източниците на тероризма, а не да се разпалва посредством зле замислени борби.

- Два народа за една територия. Не е ли това по своята същина нерешимо? Не е ли обречено на неуспех решението с две страни?

- То не се е провалило. То беше убито в зародиш. И възражението би било задоволително, в случай че имаше по-добро решение, само че такова няма. Връщам се към това: президентът беше прав да възобнови (като Байдън) търсенето на политическо решение - колкото и неразрешимо да наподобява -, тъй като то ще отговори на условието за правдивост за палестинците и ще ускори сигурността на Израел, само че също по този начин на европейските страни. Ако ли не, какво е другата алтернатива? Ужасна борба до края на времето? Не можем да се примирим с това.

- Сгреши ли израелското държавно управление с желанието си да приложи Авраамовите съглашения с арабските страни, надявайки се, че по този начин ще ги накара да изоставят палестинската идея?

- Да, тъй като това се провали. Това не беше дело единствено на Израел, само че и на Съединени американски щати при Тръмп и няколко арабски държавни управления. Как можеха да повярват, че ще бъде допустимо да възстановяват връзките на Израл с арабския свят, пренебрегвайки палестинската идея? Като се има поради какъв пъкъл е Газа, това поднасяше на тепсия на Иран и Хамас смъртоносно оръжие против нормализацията!

- Позицията на Дьо Гол и Митеран не е ли остаряла в свят, в който врагът ни дефинира като принадлежащи към Запада? Нямаме ли, в последна сметка, същия зложелател като Израел?

- Тя е по-необходима от всеки път. Кои израелци споделят това? Би било неточност да се върнем в този момент към бинарния американския метод след 11 септември: световната война “срещу тероризма ”.

Ако се затворим в опростенческата концепция за конфликт сред “демокрации ” и “диктатури ”, в случай че Западът, воден от носталгия по своя монопол върху властта, въпреки и липсващ, и в случай че няма какво по-умно да предложи, с изключение на положителното си остаряло манихейство, то тогава има за какво да се тревожим! Триумфалният Запад след края на Съюз на съветските социалистически републики, изключително Съединени американски щати, направи феноменални неточности за Афганистан, за войната в Ирак - Ширак и Вилпен бяха изцяло прави през 2003 година - за Близкия изток, давайки картбланш на Нетаняху, и другаде също.

Тази визия за световна борба на мюсюлманските страни против нашите прикрива обстоятелството, че във всички мюсюлмански страни, на фона на ислямисткия напън, подхранван безконтролно от Саудитска Арабия до идването на Мохамед бин Салман, също има големи обществени и политически сили, които самоуверено му се съпротивляват и които би трябвало да бъдат подкрепени.

Един ден, когато Ширак ми сподели, че осъжда “теорията ” за конфликт на цивилизациите, аз му отговорих, че е по-добре да се борим с риска, в сравнение с да осъждаме теорията. За страдание, предизвестията на Самюъл Хънтингтън не бяха неоснователни. Във всяка цивилизация би трябвало да се засилят умерените. Например, да не се водят политики, които дават причини на ислямистите във вътрешната война в исляма.

- Виждаме мощна поддръжка за палестинската идея във Франция и измежду европейските нации. Не е ли това красноречиво за разломите, породени от мултикултурализма?

-  Сред мюсюлманите в цяла Европа, както и на всички места другаде, да. Това не би трябвало да е изненада. Всичко се утежни от неналичието на решения. Нашата слепота разреши на уахабитските или салафитски пропагандатори да водят безпрепятствена акция измежду мюсюлманското население в Европа, което вижда въпроса за Близкия изток единствено като “колониален ”. Още преди двайсетина години основните френски имами бяха споделили пред Жан Даниел, “че минимум половината мюсюлманска юноша отхвърля републиката, желае шариат ”. Какво направихме против това? В Европа имаше феноменална мултикултуралистка, универсалистка и миграционна доверчивост. Излизаме от нея с болежка. Не разбирам по какъв начин европейските водачи се оставиха да бъдат впечатлени от концепцията за “ислямофобия ”, измислена от ислямистите, с цел да сковават всяка опозиция против тяхното придвижване.

- Смятате ли, че публичното мнение в западните страни за спора се е трансформирало, както с помощта на демографското развиване, по този начин и на разпространяването на деколониалните хрумвания, които отъждествяват Израел с безспорното зло?

- Поради всеобщата и безконтролна имиграция в Европа има невиждан брой мюсюлмани. Внимание, ние имаме потребност от имиграция, определена и контрактувана, и голямото болшинство от мюсюлманите се стремят да се интегрират! Но фактът, че доста от тях се усещат загрижени за това, което става в Газа, не е озадачаващ. Амалгамата, която вършат сред колонизацията, палестинците, Хамас и така нататък, ни шокира, само че всичко водеше натам! В Америка поддръжката за израелската политика става по-малко систематична. Дори “Уолстрийт джърнъл ” открива палестинското страдалчество. Това е резултатът от държавните управления на Нетаняху.

- Няма ли шокова тактика, възприета от враговете на Запада, с цел да дестабилизират нашите демокрации, които се опасяват от използването на мощ?

- Би било прекомерно елементарно да се сведе всичко до битка сред демокрациите, т.е. Запада, и другите. Не всички страни от “глобалния Юг ”, които не желаят да попаднат под властта на Запада, са наши врагове и също така те не са обединени. Мисля, че в наш ущърб имаше огромна американска стратегическа нелепост от Дж. У. Буш насам, която европейците прекалено много следваха, само че не и при Байдън. И една голяма европейска нелепост за Края на историята, версия на Фукуяма, съгласно която занапред нататък ние сами ще дефинираме полезностите на света, ще поучаваме, глобяваме, бомбардираме, ще използваме безкрайно правото на вмешателство. Вижте резултата! Четиридесет страни в Общото заседание на Организация на обединените нации, представляващи две трети от човечеството, се въздържаха при гласуването на резолюцията, осъждаща нахлуването на Русия в Украйна. А усещанията за драмата на Газа са изцяло антагонистични.

- Не се ли поддавате на разкаянието и вменяването на виновност на Запада, говорейки по този метод?

- Абсолютно не. Аз не съм за покаянието, а още по-малко за заблудите на уокизма и “културата на анулацията ”, а за завръщането на опита, както споделят военните. Какво проработи, какво не? Това е нужда. Западната политика на превъзходство, водена след края на Съюз на съветските социалистически републики, ни докара дотук, където сме. Ние загубихме монопола над силата и към този момент не можем сами да управляваме света. Въпреки това, аз не съм за глобализация на заканите, нито за сливане на нашите съперници посредством нашето манихейство. Бинарната глобализация играе против нас. Аз не съм за влизането на Запада във безконечна война против останалия свят, която в никакъв случай няма да спечелим! Аз съм за по-реалистичен, по-хитър метод.

- Има ли към момента роля Франция?

- Франция не е остаряла актриса, мъчно намираща функции. Във всеки случай тя има жизненоважни ползи, които би трябвало да пази и преди всичко да пази или да възвърне контрола върху ориста си. Франция, подкопана от своя скептицизъм, би трябвало да си върне самочувствието. Тя има козове. Тя би трябвало да направи по този начин, че европейската система да дава отговор по-добре на настояванията на европейците, да се стреми неуморно да понижава нещастията в света и най-после, да поддържа “екологизирането ”.

Инфо: " Фигаро "

Превод от френски: Галя Дачкова